РА

Ра  според египетската митология е бог на Слънцето. Към времето на Петата династия през 25 и 24 век пр. Хр. той вече е един от главните богове в Древен Египет, асоцииран предимно с обедното слънце. В по-късни исторически периоди той се съчетава с Хор и става Ра-Херехти ("Ра, който е Хор на двата хоризонта"). Той е господар на всички части на света: небето, земята и подземния свят. Както и много други слънчеви божества, той се въплъщава в образа на сокол, а понякога на огромна котка, или се изобразява като човек с глава на сокол, увенчан със слънчев диск. В много текстове Ра се нарича дневно слънце (за разлика от Атум - вечерното и Хепри - утринното). Център на неговия култ е Хелиополис. В текстове от пирамидите Ра се представя също и като бог на мъртвия фараон. По-късно той е изместен от Озирис в погребалния култ, като продължава да играе значителна роля в задгробния свят - участва в задгробния съд, дава топлина и светлина на мъртвите, които излизат през деня от гробниците си, за да видят Ра. С въздигането на Петата династия на Старото царство, произлизаща от Хелиополис, Ра става главен бог на пантеона и култът му придобива общоегипетско значение. Почитането на Ра се разпространява и в Нубия. Започват да го почитат като създател на света и хората (възникнали от неговите сълзи), баща на боговете, баща на царя, което се отразява в титлата на фараона. Ра е отъждествяван и с Хор (Ра-Хорахти), Амон (Амон-Ра), останал върховен бог и през периода на Новото царство, Птах, Озирис, Хнум, Хепри, Собек и др.

С Ра се свързват и много други божества. Тот, богът на луната, е създаден от Ра като негов заместник през нощта. Ба - души на Ра са Апис и Бену. Дъщери на Ра, които му помагат да поразява враговете си, са Сехмет, почитана като негово Око, Серкет, Тефнут и Хатхор. Пазителка на Ра е огнедишащата змия Уто.

Create your website for free! This website was made with Webnode. Create your own for free today! Get started